На 17 април 2018 година, пред очите на десетки журналисти, полицаи и случайни минувачи, в центъра на София се разиграва сцена, която мнозина оприличават на политически театър – бившата кметица на район “Младост” Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова са арестувани показно пред Спортната палата. Събитието бележи началото на един от най-спорните и коментирани съдебни процеси в новата история на страната.

Обвинението – поискан подкуп от 70 хиляди евро. Доказателствата – пари, “намерени” в багажник и показания на заинтересован бизнесмен. Липсват отпечатъци, липсва видео с искане на подкуп, липсва безспорно доказателство, че Иванчева и Петрова изобщо са приели пари. Но процесът се разгръща бързо – задържане под стража, съдебно преследване, стъклени клетки, окови, публични унижения, многократни откази за смекчаване на мярката за неотклонение въпреки здравословното състояние на двете жени.

Иванчева, избрана с рекорден брой гласове от гражданите на “Младост”, е известна с твърдата си позиция срещу презастрояването на квартала и сблъсъците си с интересите на строителни инвеститори. Именно тази ангажираност кара мнозина да вярват, че процесът срещу нея е политическа поръчка и назидание за всеки, дръзнал да наруши мълчаливата сделка между власт и бизнес.

През 2019 година двете жени са осъдени на първа инстанция, а присъдите им са потвърдени по-късно с леки изменения. Междувременно Иванчева ражда син, който отглежда нейната възрастна майка. Сцената, в която Иванчева е дърпана от униформени, докато малкото ѝ дете вика „мамо“, се превръща в символ на човешка трагедия, но и на институционална жестокост.

Седем години по-късно – на 24 април 2025 г. – съдът отхвърля искането за предсрочно освобождаване на Иванчева, въпреки че е излежала 4/5 от присъдата си. Ден по-рано друг съд е освободил изнасилвач и убиец. Контрастът е стряскащ.

Гласовете в защита на двете жени са много – граждански активисти, правозащитници, обикновени майки, които припознават себе си в борбата и болката на Иванчева и Петрова. Но институционалният отговор остава непроменен – мълчание и твърдо „не“.

Днес, когато обществото привикна към абсурдите и политическите злоупотреби, случаят на Иванчева и Петрова е лакмус за състоянието на демокрацията и правото в България. Не става дума само за две жени, а за цялата система, която ги осъди, изолира, унижи – и все още отказва да признае собствените си грешки.

Въпросът вече не е дали са виновни или невинни, а защо системата се страхува от свободата им. И още по-страшно – защо мълчим?

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.