Къде изчезна животът от българските села?
Какво преди всичко липсва в държавата – РАЗВИТИЕ, ПРОГРЕС, РОДОЛЮБИЕ
Стари къщи със зловещи гледки, паднали покриви и озъбени греди. Треви и храсти, прегърнали тази разруха, а тишината от покоя е потънала в безвремие.
Това е описание на множество български села, които останаха обезлюдени и живота в тях спря. Жалка картина на фона на цялото държавно управление, което води държавата към разруха. През последните 35 години България изгуби живота в селата, изгуби водите си, язовирите пресъхнаха, селските училища и детски градини опустяха, паметниците на културата се разрушиха, а градовете се превърнаха в резервати на спасението, в които основно липсва чистота.
Какво преди всичко липсва в държавата – РАЗВИТИЕ, ПРОГРЕС, РОДОЛЮБИЕ.
Защо се стигна до опустяване и унищожение? Защото не обръщаме внимание на цялото – на това как се развива цялостно държавата. Добре организираме личното си пространство и затваряме вратата, а навън да гори огън, щом не ни закача, сме добре. Но това е грешен модел, който ни доведе до тук. Винаги идва момент, в който ще почука разрухата със своите последици и на нашата врата, защото нищо не се губи. Тогава ще ни заболи много, защото ще е направила децата ни наркомани, внуците ни клиенти на бързите кредити, а нас сиротни наблюдатели.
Българските села са само част от цялостната картина на опустошената и разграбена държава. И ако още нямаме очи да видим тези гледки, то може да отидем на места, където от разрухата се гради. Там където от озъбените срутени къщи се градят други, които да останат вовеки. Чудите се дали има такива места в България? Има!
Може ли минало и настояще да се срещнат? Разбира се, та те винаги са едно. Разрухата и безхаберието хабят ресурси. Когато имаме нещо съградено и го изоставим, без да се грижим за него, то се разрушава, животът си отива от него. Тогава ни трябват двойно повече ресурси, за да изчистим и премахнем разрушеното и да градим наново. Това са средства, ресурси, сила, голяма сила.
Съгласни ли сме с разрухата? Жестоките гледки на унищожението от липсата на живот и поддръжка са като след война. Имаме ли психическата сила да продължим да гледаме опустошената си държава, или можем да променим посоката? Дали ще рушим или ще градим е нищо повече от избор и силна воля. Да направим своя избор още днес! А около теб има ли нещо порутено, в което липсва животът, би ли му обърнал внимание, още днес? Всеки от нас може да спаси Родината си. Първото, което е важно да се случи, е да не сме съгласни с тези гледки.
Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.
Коментари