Детските градини – въпрос за обществено обсъждане
Време ли е за промяна в начина на организиране дейността на детските градини?
Безплатни детски градини в България – добра идея или грешен модел?
През последните години в България детските градини станаха почти безплатни, в някои общини родителите плащат символична такса от около 50 лева на месец. Макар на пръв поглед това да изглежда като положителна социална мярка, всъщност дали това е най-доброто за децата?
Искаме с тази статия да ви попитаме: Какво е вашето мнение? Доволни ли сте от настоящата база на детските градини? Натовареността на групите и учителите, ползотворно ли е за децата?
Безплатното образование – привилегия или задължение на държавата?
Много хора в България смятат, че държавата е длъжна да осигурява напълно безплатно образование и грижа за децата. В същото време, когато качеството на услугите не отговаря на очакванията – когато няма достатъчно персонал, когато условията в детските градини са остарели, а групите са препълнени – същите тези хора са първите, които критикуват системата.
Но защо тогава таксите не се определят според възможностите на семейството? Така родителите с по-високи доходи биха допринесли повече, а средствата биха могли да се реинвестират в по-добри условия, повече учители и по-добра грижа за децата.
Проблемът с универсалната безплатност не е ли модел на държавата, в която тя иска да е полезна на родителите и те да не плащат нищо, но се оказва, че това е за сметка на децата?
В момента таксите за детските градини са еднакви за всички, независимо дали семейството разполага с минимална заплата или с петцифрен доход. В резултат на това:
• Липсват достатъчно ресурси за поддържане на материалната база.
• Учителите са претоварени и недобре платени.
• Няма мотивация за родителите да оценят реалната стойност на услугата.
В скандинавските държави, например, детските градини не са напълно безплатни, а таксите зависят от доходите. В Норвегия и Швеция семейства с ниски доходи плащат минимални суми или изобщо нищо, но по-богатите плащат значително повече. Така държавата може да гарантира качество, без да натоварва бюджета с неефективни разходи.
Какво би се случило, ако таксите се определят според дохода?
Ако в България се въведе подобен модел, бихме могли да очакваме:
1. По-добро финансиране на градините, което означава повече учители, по-малки групи и по-добри условия.
2. По-справедливо разпределение на средствата – семействата с по-ниски доходи биха плащали по-малко, а тези с по-високи – повече, като и двете групи получават качествена услуга.
3. Повече отговорност и уважение към услугата – когато нещо е напълно безплатно, често не се оценява достатъчно.
Държавата бавачка ли е? Време ли е за промяна в начина на организиране дейността на детските градини? Дали родителите са в капан за гласоподаватели, защото държавата се грижи за децата им?
Разбирането, че „държавата е длъжна да ти гледа детето“, не води до нищо добро. Разбира се, образованието и ранното детско развитие са важни, но това не означава, че всичко трябва да бъде безплатно за абсолютно всички. Време е да започнем да мислим за ефективността на тези разходи, а не просто да искаме още и още социални придобивки, без да се замисляме кой и как плаща за тях.
Решението не е в пълното премахване на таксите, а в по-гъвкав модел, който да гарантира достъпност за всички, и същевременно по-добро качество за децата ни.
Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.
Коментари