2-ри април – Световен ден за осведомеността относно аутизма

Нека погледнем към това което знаем с Вяра, Надежда и Любов

“Днес искам да се обърна към всички семейства, които сега или наскоро са чули диагнозата аутизъм за своето дете. Знам, че се чувствате все едно през вас е минал товарен влак. Че главата ви е препълнена с въпроси. Че обвинявате себе си и се чудите какво сте направили, за да ви се случи. Как така точно на вашето дете. И с тази публикация искам да ви помогна да стигнете до една малко по-синтезирана информация, която да ви бъде като една карта с много познати до момента възможности, с които можете да помогнете на детето си.

Но първо искам да обърна едно внимание на всички останали. Аутизмът като болест става все по-разпространена. Кривата на разпространение върви експоненциално нагоре и за съжаление човечеството все още не е успяло да я притъпи. Ако продължаваме с тези темпове, според някои изследвания съвсем скоро – в рамките на около десетилетие, може да се окаже че около половината и дори повече от новородените момчета може да развият аутизъм. Ако не променим нещо съществено, което очевидно трови децата ни. Никой не е застрахован.

А сега нека погледнем към това което знаем, с Вяра, Надежда и Любов.

Какво е аутизмът?

Диагнозата се поставя въз основа на определени поведенчески симптоми, без да се търси или посочва конкретна биологична причина. Класическите белези включват:

    • Трудности в социалното взаимодействие и комуникацията

    • Повтарящи се поведения (стиминг, въртене, редене на предмети, флапинг и др.)

    • Забавено или регресирало речево развитие

    • Избягване на очен контакт

    • Повишена чувствителност към звуци, светлина, допир

    • Ограничен интерес към игри с въображение

    • Особени ритуали и затруднение при промяна на рутината

Медицински изследвания – какво можем да проверим?

Аутизмът често е придружен от метаболитни, имунни, гастроинтестинални и неврологични проблеми. Някои деца се раждат със симптоми, други регресират след период на нормално развитие. Изследванията, които могат да помогнат в разбирането на индивидуалната биология на детето, включват:

Базови изследвания:

    • Пълна кръвна картина, желязо, феритин, олово

    • Общ холестерол, щитовидни хормони

Метаболитни и митохондриални:

    • Organic Acid Test (OAT)

    • Глутатион, CoQ10, 8-OHdG, липидни пероксиди

Генетични:

    • SNP анализ (много срещани генетични вариации, свързани с метилиране, детокс, фолатен метаболизъм)

    • Хромозомни микромасиви и whole exome sequencing

Детокс и тежки метали:

    • Урина и коса за тежки метали

    • Урина за порфирини и пироли

Имунни и автоимунни:

    • Профил на имуноглобулини (IgG, IgA, IgE и др.)

    • Ваксинални титри, Cunningham панел (за PANS/PANDAS)

    • Антифолатни антитела (церебрален фолатен дефицит)

Чревна функция:

    • Подробен анализ на изпражнения: дисбиоза, паразити, храносмилателни маркери

    • SCFA профил, панкреатична еластаза, calprotectin, sIgA

    • DNA/RNA анализ (PCR, 16s RNA, deep sequencing)

Терапии – какво можем да направим?

Няма универсално лечение за аутизъм, но има множество интервенции, които подпомагат развитието, намаляват трудностите и подобряват качеството на живот – на детето и на семейството. Важно е винаги да се работи по индивидуален план, защото:

Това, което помага на едно дете, може да не работи при друго. Но това не значи, че няма да намерите правилния път. Просто още не сте го открили.

Диетични терапии:

    • GF/CF диета (без глутен и казеин) – най-добре проучената

    • Кетогенна диета, SCD, FODMAP, ГАПС, елиминационна диета

    • Ферментирали храни и колаген за възстановяване на храната

    • Важно: хранителна подкрепа е задължителна при ограничителни диети

Биомедицински интервенции:

    • Метилкобаламин (MB12) – при деца с проблеми в метилирането

    • Метилфолат  – при фолатен дефицит и MTHFR мутации

    • Глутатион, Омега-3, карнозин, карнитин, CoQ10, витамини D, B6, B12, желязо, цинк

    • Хелатиране – при натрупване на тежки метали (с медицински надзор)

    • GcMAF - остраняване на свободните радикали чрез макрофаги

    • HBOT – хипербарна терапия, особено при деца с мозъчно възпаление

Невроразвийни и поведенчески терапии:

    • Брейн баланс терапия – невросензорна интеграция чрез двигателна стимулация

    • Терапии за задържани примитивни рефлекси – често подценяван, но ключов елемент

    • Сензорна интеграция (OT), ABA, RDI, Floortime, логопедия, музикотерапия, ерготерапия

    • Физическа активност и спорт – плуване, езда, катерене, танци – отличен ефект върху регулацията на тялото и емоциите

Подкрепа на чревния микробиом:

    • Пробиотици и пребиотици – доказано влияние върху поведение и храносмилане

    • Антимикробни средства – при доказана Candida, Clostridia, паразити

    • Фекален трансфер (FMT) – новаторска, но обнадеждаваща посока

    • Хелминтна терапия – имуномодулация чрез безопасни форми на червеи

Най-важното, което искам да ви кажа

Не се отказвайте.

Няма “едно” решение. Няма универсален протокол. Но има деца, които излизат от диагнозата, други – които значително се подобряват, и почти всички – които се развиват, когато им се даде шанс.

• Ще има периоди на объркване и изтощение.

• Ще има дни, в които ще се съмнявате дали вървите напред.

• Но ще има и първи думи, първи прегръдки, първи победи – и те са безценни.

• Не се сравнявайте. Всяко дете е уникално.

• Доверявайте се на интуицията си – вие сте най-добрият експерт по вашето дете.

• Събирайте информация. Тествайте. Грешете. Опитвайте пак.

Но никога не се отказвайте и не се обезверявайте! Дължим го на децата си!

Бог е велик и ще чуе молитвите ви!”

https://www.facebook.com/share/p/169NGhQ4b2/

Научни източници

    1. Ozonoff, et al. (2018). Autism Res. 11(5): 788

    2. Bertoglio, et al. (2010). J Complement Altern Med. 16(5):555

    3. Zhang, et al. (2016). PLoS One. 11(1):e0146797

    4. Hendren, et al. (2016). J Child Adolesc Psychopharmacol. 26(9):774

    5. Boris, et al. (2004). J Am Phys Surg. 9(4):106

    6. Raemakers & Blau (2004). Dev Med Child Neurol. 46:843

    7. Rossignol, et al. (2007, 2009, 2012). BMC Pediatrics, Med Gas Res

    8. Kang, et al. (2013, 2017). PLoS One, Microbiome

    9. Tomova, et al. (2015). Physiol Behav. 138:179

    10. El-Rashidy, et al. (2017). Metab Brain Dis. 32(6):1935

    11. Williams, et al. (2011). PLoS One. 6:e24585

    12. Gotshall (2004). Med Veritas. 1:261

    13. Adams, et al. (2018). Nutrients. 10:369

    14. Ghalichi, et al. (2016). World J Pediatr. 12(4):436

    15. Grimbaldi, et al. (2017). FEMS Microbiol Ecol. 93(2):fiw233

    16. Sandler, et al. (2000). J Child Neurol. 15(7):429

    17. Ghaleiha, et al. (2016). J Child Adolesc Psychopharmacol. 26(9):784

    18. Wang, et al. (2013, 2016). Mol Autism; J Neurogastroenterol Motil. 22(4):589

    19. Parracho, et al. (2010). Int J Probiotics Prebiotics. 5(2):69

    20. Russo (2015). Clin Med Insights Pediatr. 9:13

    21. Shaaban, et al. (2017). Nutr Neurosci. 7:1-6

    22. Fleming & Cook (2006). Neurology. 67:2085

    23. Liu, et al. (2017). J Helminthol. 91(3):267

    24. Zhang, et al. (2012). Am J Gastroenterol. 107:1755

 

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД