ЕЛЕГИЯ
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе
Живей за всичко, а когато животът вече изгори- вдигни се пак и без остатък останките му събери.
Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как света изведнъж стана по-красив и бял? Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите. О, аз дочаках пролетният дъжд, измил нещата и душите.
Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.