Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
В дните около 21 и 22 юли 2025 г. огнената стихия обхвана територии край селата Безден, Богьовци, Опицвет и Понор в Софийска област. Докато огънят бушуваше, стотици доброволци, включително и авторът на този разказ, се включиха в овладяването на бедствието. Но разказът на очевидци и данните от независими източници повдигат редица въпроси за произхода и управлението на ситуацията.
И в този критичен момент, когато всяка държава със здрав инстинкт би укрепила суверенитета си, ние… предаваме националната си парична политика. Превръщаме се в сляп участник в проект, който обслужва ядро от държави, но пренебрегва нуждите на периферията. Кой ще отговаря за българската икономика, ако избухне нов конфликт в Черноморския регион? Как ще реагира Европейската централна банка, когато българският народ е изправен пред реална заплаха, а не просто финансови индикатори?
Дали болницата е наистина в затруднено положение или се води към такова, за да попадне в ръцете на нови инвеститори-спасители?
На комисия в Народното събрание на 18.07.25 г. Министърът на околното среда и водите Манол Генов обясни, че преливането на общия гроб със заровените животни в Татарево е нормално и не е ангажимента на МОСВ. Сдружение “Родолюбци за Пловдив” сезира институции още на 17.07.25 г., но никой не реагира и в крайна сметка в общия гроб на землището на Татарево се озоваха 400 овце, които се предполага, че са болни от шарка. За това загробване няма официални документи. Плиткото заравяне доведе до вулкани от кръв, бликащи от земята. Тази екологична катастрофа остана забулена от медиите и институциите и ще остане, като неглижиран проблем.
