“България се включи в многонационалната номинация за присъединяване към елемента „Пасищни традиции“, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Събитието беше отбелязано с официалното подписване на номинационното досие от посланика на Република България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО, г-жа Радка Балабанова. На церемонията, която се състоя на 28 март в Париж, присъстваха и представителите на останалите държави, участващи в номинацията.

Включването на България подчертава богатството на местните традиции, свързани с пасищното животновъдство, както и ангажираността на страната ни към съхранението и популяризирането на устойчивите практики, предавани през поколенията. С присъединяването си към елемента „Пасищни традиции“, българската страна ще стане част от приобщаването в Списъка на световното нематериално културно наследство на още една многовековна традиция.

„Пасищни традиции“ са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО на 18-ата сесия на Международния комитет за опазване на Световното нематериално културно наследство през 2023 г. До момента елементът включваше девет държави: Албания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания.

Съвместната кандидатура за разширяване е от страна на: България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.

Сезонното придвижване на стадата е обект на вековни познания и традицията се предава в семействата. Под "Пасищни традиции" се има предвид миграцията на стада тревопасни животни (овце, крави, кози и др.) към отдалечени пасища на сезонна паша. Обикновено се практикува в планинските райони. Планините предлагат обширни пасища, на които животните се отглеждат през по-голямата част от годината. Благодарение на стадата и лятната паша, земята в планинските пасища не е обрасла с храсти и запазва своята висока природна стойност. Тези пасища са богати на биологично разнообразие и създават мозайка от изключителни пейзажи, като в същото време са източник на голям брой млечни и месни продукти със защитени наименования за произход. В България планинската паша е способствала формирането на уникални екосистеми, съществуващи и до днес във всички високи планини.”

Цитираме източника и оставаме изумени, защото явно никой от предлагащите номинацията не е чувал за проблема с пасищата в община Карлово. Явно никой не е разбрал, че институциите в България се опитват да унищожат животновъдството в района. Проблемите с традиционното пашуване в Национален парк Централен Балкан, в който голяма част от животните са автохтонни породи е основен въпрос, който търси решение. Тук в община Карлово умишлено се бавят процедурите за разпределение на пасищата, а животновъдите изнемогват. В това число влизат и общинските пасища, който кметовете намират начини да сменят начина им на трайно ползване и си грижат на тяхно място да се изграждат соларни паркове.

Номинацията за ЮНЕСКО, дали е обследвала проблемите на животновъдите в община Карлово? А дали институциите, които ограничават пасищата са на ясно с идеята за номинация към ЮНЕСКО?

В случая има противоречие между желанието да влезем в ЮНЕСКО и ограничаването на достъпа на животновъдите до пасищата в Централен Балкан.

Пак по български може без да има яснотата с проблемите с пасищата и да ни приемат в ЮНЕСКО, но тогава лично животновъдите трябва да отидат до Франция, за да обяснят, че мястото на България все още не е там.

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.