Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
След като Общинският съвет – Карлово даде зелена светлина за изграждането на завод за барут в землището на с. Кърнаре върху държавен имот, бяха сформирани два инициативни комитета с цел организиране на местен референдум. Дали става въпрос за политически пиар или за реално желание да бъде чут гласът на хората – това беше отворен въпрос през цялата кампания за набиране на подписи за противопоставяне на тази проект .
Ето една история, която е много тематична със случващото се в България през последните дни,а явно и години. Историята е разказана от профила “Народна република България”: “На 6 юли 1944 година в село Расник, Брезнишко, се разиграва сцена, която остава като кървава рана в паметта на едно цяло поколение. Тодорка Истратиева е едва на 16 години. Тя е булка. Денят й започва с венец, с бяла рокля и с надеждата за живот напред. Свършва с куршуми.
Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
Седем години по-късно – на 24 април 2025 г. – съдът отхвърля искането за предсрочно освобождаване на Иванчева, въпреки че е излежала 4/5 от присъдата си. Ден по-рано друг съд е освободил изнасилвач и убиец. Контрастът е стряскащ. Гласовете в защита на двете жени са много – граждански активисти, правозащитници, обикновени майки, които припознават себе си в борбата и болката на Иванчева и Петрова. Но институционалният отговор остава непроменен – мълчание и твърдо „не“.
