Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Всяка година се публикуват десетки класации, които сравняват минималната и средната работна заплата в различни страни. Но често в тези сравнения липсва най-важното: какво реално можеш да си позволиш с тези пари. Стандартът на живот не се определя само от номиналното възнаграждение, а от покупателната способност – тоест, колко струват основните разходи, които всеки човек прави в ежедневието си.
България продължава да купува руски газ – но не директно, а чрез посредници в Гърция, и то на по-високи цени. Това е икономически абсурд, наложен уж в името на „европейската солидарност“, но на практика ощетяващ българските граждани и бизнеса. Докато ние се правим на по-светци от папата, Унгария, Сърбия, Словакия и други страни спокойно си купуват същия този руски газ директно и изгодно. Турция, междувременно, благодарение на нашето безумно отказване от „Южен поток“, вече е регионален газов хъб – с достъп до „Турски поток“ и „Син поток“. А ние? Ние плащаме и мълчим.
Какво се случи с децата ни? Къде отиде онова безумно любопитство, лудата енергия, нескончаемите въпроси, калните колене, състезанията кой ще тича по-бързо, кой ще скача по-далече, кой ще влезе пръв в морето? Изчезнаха. Задушени. В комфорт, в екрани, в удобства, в “недей да го мъчиш”, в “остави го да си почине”, в “не го карай да страда”.
Сияна умря не заради жестоката съдба, а заради безхаберието, апатията и мързела на цял един народ. Защото свикнахме да гледаме на трагедиите като на статистика. Защото мислим, че “не ни засяга”. Докато не стане твърде късно.
