Всички знаят, че България рано или късно ще трябва да приеме еврото. Но почти никой не знае защо, при какви условия и най-вече – с каква обществена подкрепа. А истината е по-скандална от всяко предположение: само две държави в ЕС не са провели референдум или обществено допитване по въпроса за членството в еврозоната – Кипър и България. Това не са спекулации, а извод от анализ на Европейския парламент. В него ясно се посочва: навсякъде другаде народите са били попитани, пряко или косвено, дали искат тази промяна.

В Швеция например гражданите гласуваха срещу еврото с 58%. В Дания вотът също бе „не“. В Полша, Словакия, Хърватия, Латвия, Словения хората бяха попитани чрез референдуми. Избирателната активност варираше между 50% и над 90%. Там демокрацията работи. Там обществото участва във взимането на решения.

А има и друга Европа. Тази на Швейцария, където провеждането на референдум не е изключение, а практика. В една година там се гласува по няколко пъти – за всичко: от здравеопазване, през правосъдие, до валутна политика. Там народът не се смята за „неграмотен“ и „опасен“, а за суверен.

А в България?

Тук народът бива избягван. Политиците от всякакъв спектър – и нови, и стари, и либерални, и уж народни – избягват темата. Отказват диалог. Налагат решения без обяснение. Не защото няма време, а защото няма доверие. Не към народа – а от народа към тях.

Президентът Румен Радев – избран с 66,72% от гласовете – настоява за прозрачност, настоява за дебат. Но гласът му остава встрани от реалната власт, упражнявана от правителство, избрано при 35% избирателна активност, с компрометиран и доказано нарушен вот. Конституционният съд потвърди – нередности е имало. И въпреки това нищо не последва. Мълчание. Продължение на мандата. Продължение на подмяната.

Днес в България думата „референдум“ звучи като заплаха. А народът – като проблем. Банкер публично обявява, че 1,5 милиона българи били функционално неграмотни. Политически анализатори коментират, че „масата“ не трябва да решава важни въпроси. Така се изгражда нова норма – общественото мнение е опасно, гласът на гражданите е ненадежден, решенията трябва да идват от „експерти“.

Това вече не е демокрация. Това е режим на политически елит, който се страхува да чуе народа си. Защото знае, че когато гласът на хората се чуе, удобните решения падат. А с тях – и удобната власт.

В такава среда въпросът не е само „евро или не“. Въпросът е: Има ли народът право да бъде част от бъдещето на държавата си, или трябва само да го приема – мълчаливо и безусловно?

Отговорът, който ни дават управляващите, е ясен: „Не ви питаме, защото не вярваме, че ще отговорите правилно“.

Но въпросът остава:
Как се нарича държава, в която народът не е фактор, а формалност?
Как се нарича държава, в която 66% вот тежи по-малко от тишината на задкулисието?
Как се нарича държава, в която демокрацията е по избор, а народът – по изключение?

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.

*Снимка: външен източник