Хижите на Балкана - убежище на истинското
Можем да се възхитим и да вземем пример от тези, които са ги построили, дали са им имената и са осъществили целта - убежища на истината. Наш ред е да ги стопанисваме, пазим и поддържаме, защото “зад нас потомство иде цяло”, което също има нужда от Балкана и неговата прегръдка.
Хижите на Балкана - убежище на истинското
Извисяващият Балкан, който величествено загръща Карлово е неговият бастион. Той е бил убежище за хайдутите, защита от ветровете, вдъхновение за поетите, сила от природата, прегръдка за хижите и техните хижари.
По времето на социализма, една от прозорливите дейности на държавата е изграждането на хижи по българските планини. Това дело е достойно за национална гордост и създава огромна полезност за обществото. В какво се състои тя?
Предоставя се възможност човек да отиде в Балкана и да остане - за отмора или нощувка. А близостта с природата е най-естественото облагородяване на човека. Там близо до вековните буки, красиви водопади, свеж въздух, чистота и спокойствие е раят за човешката душа и тяло. Колкото по-дълъг е престоят в Балкана, толкова повече радост, мир и свобода усеща човешката душа.
Хижите, за които се тръгва от град Карлово са “Балкански рози”, “Хубавец”, “Васил Левски”, “Равнец”, “Ботев”, “Рай”. Виждаме, дори техните имена звучат ведро, красиво, звучно. Можем да се възхитим и да вземем пример от тези, които са ги построили, дали са им имената и са осъществили целта - убежища на истината. Наш ред е да ги стопанисваме, пазим и поддържаме, защото “зад нас потомство иде цяло”, което също има нужда от Балкана и неговата прегръдка.
Хижите са проходими, поддържани и предлагат топла кухня и прилични места за настаняване. Те са убежища за бягство от стреса, градската суматоха, шум и замърсяване. Там всеки се усеща жив, истински жив! Всяка клетка от тялото започва да трепти и напомня за съществуването си. Ума притихва и се усилват усещанията. Тази висша сила в човека, която го води винаги на едно място - при истината. Ще кажете коя истина? - изконната, вечната, непреривната. Тази, която е свързана с разбирането. Тази, която дава възможност на човек да узнае защо е тук на земята и какво представлява неговата същност. Тази, която когато човек има връзка с нея живее по чест, достойнство, справедливост, и е знаещ. Ето това са великите дарове на природата, които няма какво да ги замени. Нито лекарства, нито психотерапии, нито практики, нито упражнения. Тази сила на естествената среда, която поддържа Балканът и хижите в него са източник на здраве, сила, познание, свобода, истина. Не случайно думата природа (ПриРода) е съставена от две части, защото сме си при рода. Близостта с него ни дава всичко!
Когато сложиш раницата на гърба, обуеш удобните обувки и поемеш към карловския Балкан, първоначално дъхът ти спира от изкачването. Натрупаната умора, от ежедневието иска да те саботира. Но духа е силен, той се обръща, поглежда Карлово от високо, замирисва му на хвойна, блъска го свежестта от въздуха в челото и си казва - напред! Навлизането в гората е приказно, дали ще се изкачваш или спускаш, както и в живота няма значение, важен е пътят. А той е изпъстрен с красиви гледки, ядливи растения, животинки, река. Усещаш сърцето си с ускорен пулс, ноздрите са изстинали от свежия въздух, дробовете се изпълват и отварят, а кръвта започва да се движи, усеща се топлина, от вътре. Живецът си проправя път до всяка клетка и я пробужда. Достигаш хижата, вече усещаш отпускане, целта е постигната. Но водачът казва, ще нощуваме на следващата и както и в живота, мислим си, че малката цел е достигната, и стига. Не! По-важна е най-голямата цел, тази, която дава смисъл за цял живот. Ето я хижата за нощувка, а вече усещането е, че може да продължим и до третата, защото знаем как, и защото, когато не се откажем, силата се умножава. Заспиваме на мига след топлата супа с люта чушка и филия хляб. А на сутринта нямаме търпение да станем и да излезем навън. Измитите зъби и закуската могат да почакат, но росата, кристалната чистота и прояснението на ума, не могат. Там, при вдишването и притварянето на очите от свежестта, се прокрадва велика мисъл, стопля от вътре и дава посока, и смисъл да искаме да се върнем при своите и да им разкажем и вдъхновим!
Хижите са направени от предците ни за нас и децата ни.
Нека се грижим за тях и да пренесем чувството, което те ни дават в ежедневието ни.
“Душата бива там чиста,
Без яд без грижи, без страсти.
В недрата твои, природо,
Таи се чистото щастье!”
Иван Вазов
Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашата общност, подайте сигнали и информация чрез нашите канали:
Telegram
Facebook
Instagram
Платформата X
LinkedIn
Viber
Коментари