Д-р Иван Богоров е човекът, който издава първия български вестник „Български орел“ през 1845 г., докато учи химия в Лайпциг. Във вестника се засягат актуални за времето теми като политика, география, икономика, етнография, фолклор и дори граматика. Но както при всяко едно начало, разпространението му е трудно, поради липсата на средства. Само три броя успяват да видят бял свят.

Но кой е Иван Богоров?  

Роден е в Карлово през 1820 година в семейство на виден занаятчия. Родителите му го възпитават на трудолюбие, патриотизъм и любознателност – ценни качества, които го съпровождат през целия му живот. 

 Възпитаник е на два лицея. Първо завършва Великата народна школа на Вселенската патриаршия в Куручешме в  Цариград  и след това лицея в Одеса. От 1845 до 1847 г. следва химия в Лайпциг. През 1858 година с финансовата помощ от карловския предприемач Христо Георгиев завършва медицина в Париж и се установява на практика в Цариград. По-късно учителства в България и е единственият наш представител на Славянския конгрес в Москва през 1867 г. Богоров  е полиглот – владее няколко европейски езика и постоянно пътува както из българските земи, така и в Турция, Русия, Румъния, Германия, Франция, Австрия и Унгария. Но където и  да е бил, винаги е развивал дейност в полза на българските си корени.

През 1848 година д-р Богоров  създава друг вестник – „Цариградски вестник“, като в продължение на две години е негов главен редактор. Той го създава със собствени средства и усилия и със своя машина. Идеята на академик Богоров за този вестник е била да го направи „насъщен“ за много българи. Чрез него  въвежда журналистиката в живота на възрожденския българин с всички последици от това. В периода 1858 – 1861 г. той е редактор на много популярното списание „Български книжици” в Цариград. Българската история му отрежда мястото на основоположник в множество обществени сфери, както и на   първото българско икономическо списание „ Журнал за наука, занаят и търговия”, който се отпечатва в Белград и излиза в Пловдив през 1862 г. Чрез този журнал Богоров прокарва своя  възглед за индустриализирането на занаятите в България. Според автора: „Всякой  има полза от благоденствието на всички… Един търговец може да продаде там най-много стока, дето е заобиколен от хора, които произвеждат много… Един човек, който желае да добива, трябва да направи всичките около него да добиват, защото никой не може да добие нищо и  не може да спечели нищо, ако е заобиколен от такива, които нямат нищо.”

За карловци е чест, че такъв човек енциклопедия е съществувал и продължава да съществува чрез своите  литературни трудове, чрез своя принос за  българската книжовност. Целият му живот е посветен на просвещаването и ограмотяването  на народа ни, да говорим на чист български език, без да използваме чуждици. Пътеводителят му е крайно национален: „Докле езика живее, един народ не загива“. 

Българската история не познава такъв учен като д-р академик Иван Богоров. Личността му е толкова всестранно развита, че можем само да се учим от неговото житие. Има личности, които с трудолюбието и стремежа си към знание са способни да запалят искрата на любознателността на цели поколения. Просветител, будител, вестникар, учител, преводач, търговец, индустриалец, градски и военен лекар в руските войски и винаги в името на народа ни. За жалост, стореното от него  остава в сянката на големите имена в българската възрожденска култура. След смъртта му през 1892 година общественици и учени си спомнят за него като за човека, без когото българската култура би се развила не само със закъснение, но и със затруднение.

Ето част от неговия принос за българската култура:

– Прави първия опит да събере и издаде наши песни и пословици – „Български народни песни и пословици”, книга, която издава в Унгария. Усилие, което изисква време и обикаляне по цялата територия на България; 

– Съставя първия френско – български речник, отпечатан във Виена;

– Автор на  първата  сбирка от народни умотворения;

– Създава първата обширна „География на България”;

– Автор е и на първата граматика на говорим народен език;

– Пръв превежда текста на романа „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо;

– Издава първия художествен пътепис у нас, наречен „Няколко дена разходка по българските места“.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Той е един от най-убедените български пуристи – стреми се да изчисти родния ни език от всички чужди думи.

Днес малцина може би знаят, че десетки думи са навлезли във всекидневния ни живот благодарение на неговите неистови  усилия. Но и до ден днешен ние използваме измислените от Богоров думи – предимство, обноски, подплата, часовник, пратеник, забележка, деен, дейност, съдник, отговорник, разноски, молба, загуба, печалба, почит, бележка, вестник, връзка, загуба, околност, разноски, стопанин, чакалня, честит и много други. 

Както днес, така и утре българският народ се нуждае от такъв българин  като  видния ни съгражданин  академик Иван Богоров, който е запазил и популяризирал всичко, що е българско и родно. 

Нима не е можел да си продаде достойнството и българската си идентичност? Или да се превърне в национален предател? Но неговата обич към България е толкова   вдъхновяваща  и подчинена на мотото:„Докле езика живее, един народ не загива“. 

Досега негов паметник има само в родния му град. А е създал и заслужава много повече. Може да се помисли по този въпрос.

Името на Иван Богоров носят следните училища в България: ПГКИТ "Д-р Иван Богоров" – град Пловдив, 140 СУ Иван Богоров “– гр. София, ПГИ "Д-р Иван Богоров“ – гр.Варна, ПЕГ "Д-р Иван Богоров“ – гр. Димитровград.

Искрени благодарности към седмокласниците Велислав Борисов и Катерина Прончева от пловдивската математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“, които в продължение на няколко месеца заедно с преподавателя си по български език д-р Невена Ичевска издириха, описаха и систематизираха 540 думи, създадени от енциклопедиста Иван Богоров.

Исках материала да е сбит. Но не се получи. Такъв живот, богат на факти и дела, взаимно и последователно свързани, не могат да се пренебрегнат, нито подминат.

Завършвам с чистата си мисъл и поклон пред просветното дело на академик Иван Богоров. Той е от хората, които винаги вървят крачка преди времето си. Неговото  родолюбие, неговата образованост тласкат българите да вървят по-бързо, по-смело и по-радикално напред, където ги очаква бъдещето на културна европейска нация, приело с достойнство наследството си от исторически и културни ценности.

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.