КМЕТЪТ НА СЕЛО КЛИМЕНТ С ПРИЗИВ: НЕ УНИЩОЖАВАЙТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАЛИЩА!
Посланието от село Климент поставя въпрос, който засяга хиляди читалища в България: как държавата ще гарантира бъдещето на институциите, които повече от век съхраняват езика, традициите, самодейността и културната памет на българските общности?
Мано Манов, председател на Народно читалище „Васил Левски – 1928 г.“, настоява държавата да осигури устойчиво финансиране и достойни условия за работа на читалищата. Повод за апела е новият Дом на културата в село Климент, изграден с усилията на местната общност, и тревогата, че хората, които съхраняват българските традиции, остават без необходимата подкрепа.
„Не унищожавайте българските читалища!“ – с този категоричен призив към отговорните институции се обърна Мано Манов, председател на Народно читалище „Васил Левски – 1928 г.“ в село Климент.
В своя публичен апел той поставя въпроса за бъдещето на българските читалища и необходимостта държавата да поеме по-голяма отговорност за тяхното финансиране и развитие. Според Манов читалищата не трябва да бъдат разглеждани като обикновен разход в бюджета, а като инвестиция в българския дух, културната памет и бъдещето на местните общности.
Като пример той посочва случващото се в село Климент. През тази година местната общност е изградила нов Дом на културата – пространство, което предстои да се превърне в център за творчество, образование, традиции и обществени инициативи. Очаква се в него да развиват дейност над 130 самодейци, участващи в певчески и танцови състави, детски групи, кукерски и коледарски формации. Предвидени са празници, фестивали и различни културни инициативи, които да събират хората и да предават местните обичаи на следващите поколения.
Зад тази дейност обаче стои всекидневен труд, който често остава невидим. Читалищните работници подготвят проекти, търсят финансиране, организират събития, водят репетиции, работят с деца, съхраняват носии и обичаи, поддържат библиотеките и изпълняват административните си задължения.
И всичко това, по думите на Манов, често се случва срещу минимално възнаграждение и с работа извън установеното работно време.
„Не подценявайте труда на читалищните работници! Не превръщайте ентусиазма и личната им отдаденост в заместител на държавната отговорност!“, призовава председателят на читалището.
Апелът на Мано Манов е насочен към институциите, от които зависи културната политика в страната. Основното му настояване е читалищата да получат устойчиво финансиране, достойни условия за работа и предвидима държавна политика.
Според него не може да се очаква от тези културни средища да съхраняват българската идентичност, да развиват местните общности и да работят с деца и млади хора, ако не разполагат с необходимите ресурси и подкрепа.
Случаят в Климент показва, че когато има активни хора и общност с желание за развитие, могат да бъдат създадени нови пространства за култура и творчество. Но за да продължат да функционират пълноценно, те се нуждаят не само от ентусиазъм, а и от последователна институционална подкрепа.
В края на обръщението си Манов напомня, че зад всяко читалище стоят хора, деца, семейства и цели населени места. Затова призовава държавата да не допуска културните институции да бъдат оставени да оцеляват единствено благодарение на личната отдаденост на работещите в тях.
„Защото без читалища губим не само културни институции – губим част от себе си!“, подчертава той.
Посланието от село Климент поставя въпрос, който засяга хиляди читалища в България: как държавата ще гарантира бъдещето на институциите, които повече от век съхраняват езика, традициите, самодейността и културната памет на българските общности?
Защото новите сгради могат да бъдат построени с много труд и воля, но животът в тях зависи от хората, които всеки ден поддържат културата жива.
Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.










































Коментари