Нарича се Черешова задушница, защото на панихидата в този ден освен традиционните: погача, вино и жито, за “Бог да прости!” се раздават и череши. По стар обичай на този ден всички ние трябва да спрем забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си припомним за нашите починали сродници; да си припомним, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим да подготвим душата си за вечния живот.
Важно е в тези дни, които наричаме Задушница, да отидем в храма, да запишем имената на починалите ни близки. Неслучайно е Задушница, защото души, защото напира в душата задуха от загубата.
Нашата традиция повелява в тези дни да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършва добро. Това са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, почистват ги, подреждат ги, украсяват ги с цветя и с това изразяват неугасващата си любов и спомен за своите близки.
Докато човек е жив, той може да се разкайва за греховете си, да се моли за прошка и да върши добро.
Нека в утрешния ден се смирим, мълчешком, да приседнем на гроба и си спомним за починалите наши близки и с любов, да се помолим Бог да упокои душите им.
А ние живите да живеем така, че да оставим дълбока диря от любов и доброта и в земята, и в рода си.