Боримечката e прякор на един от физически най-силните българи, живели по нашите земи преди век и половина. Той е литературен герой от двата романа на Иван Вазов -,,Под игото” и ,,Нова земя”.
И да, наистина е живял такъв човек. Неговият образ се пренася между художествения и реалния свят, за да ни пробуди за силата на българина и неговия дух.

Иван Танков Козарев е родом от Клисура. Ражда се в бедно семейство, което се препитава с това, което изкара от един пай земя. Израства неграмотен  и необразован, но с буден дух. Дарен е с голяма физическа сила, типично за балканджията - висок , снажен и едър мъж. Поотраснал и възмъжал се жени за местната девойка Гина. За 6 години им се раждат 5 деца, от които оцелява само едно - Петко. Момчето наследява ръста и борбения дух на своя баща. Става силен и безстрашен, като него.

Иван Боримечката е този, който сам избутва по нанагорнището на хълма над Клисура черешовото топче. И когато се провиква да огласи, че то ще гръмне, Балканът се разтресъл:

-Хора бре!

Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме...

...та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат...

Читаци няма никак още...

Не се видят читаци...!

из ,,Под Игото”

Ценностите и добродетелите в характера на Боримечката, всякога са били съвършен пример за обществото. В наши дни имаме неистова нужда отново от тях, да се възродят във всеки човек.

Има американски филми за Супермен, за Спайдърмен и всякакви супер силни хора, превърнали се в герои със своята сила и поведение. А ние, българите си имаме в нашата жива история такъв свръхчовек. Той е жива легенда. Живял преди около 150 години, реален от плът и кръв. Бил е най-силният и най-смелият измежду всички. Добре е да разказваме на децата си за този герой. За да имат историческо самосъзнание и да знаят, че са наследници на велик народ и сила.

Подвигът и саможертвата на Боримечката за свободата на родината са чутовни, както и на всички български революционери дали живота си за освобождението. Участвал в Априлското въстание, той е лежал в затвори в Цариград и Палестина и е подлаган на нечовешки мъки, дори умира от раните си. Но за него и за всички други, да дадеш живота си за свободата е било най-естественото и достойно нещо. Знаел е, че ще загине, но не се отказал да се бори и помага. Той е символ на всеотдайност и саможертва  в полза на народа. Истинска гордост за жителите на Клисура.

Време е отново да си спомним за Боримечката и да пукне отново топа в сърцата ни. А днес, в тези смутни години, в които се превръщаме отново в роби, ни е нужен повече от всякога неговият пример. Да се пробудим и въздигнем на пиедестал човешката съвест. Първо, да изградим ценностите и добродетелите в себе си. Да се извисим, като жар птица от пепелта за доброто и истината. Да живеем по правда, чест и справедливост. Да бъдем достойни и почтени. Тогава ще стане лесно да възродим и родината си. Да въздигнем духа си, да се събудим и опомним какво се случва със света около нас. Ситото ни трябва да е доста фино, за да съхраним чистотата си. А въодушевлението е състояние, което е признак за присъствие на духа, дори самата дума го подсказва. Нужно ни е във всичко, което правим и по всяко време. Там, където има вдъхновение, има живот и пробуждане, А, където е бездушно - всичко е празно, сиво и безжизнено.

И днес, Боримечката продължава да пази Клисура и прегръдката между Балкана и Средна гора. Гордо се извисява и с устремен поглед ни напомня за свободата, заради която даде живота си, само на 26 години. Вдигнал ръце към небето, в очакване да се провикне и да ни предупреди, че топчето пак ще гръмне и, че идат ордите на Тосун бей или на някой съвременен бей с български произход, отрекъл се от вярата си и приел да продаде душата си. Дали това е метафора или истина, оставяме хората да преценят!

Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашата общност, подайте сигнали и информация чрез нашите канали:

Telegram
Facebook
Instagram
Платформата X 
LinkedIn
Viber