Китай реализира най-мащабната програма за залесяване в света – проект, известен като „Великата зелена стена“, който вече близо половин век се опитва да ограничи разширяването на пустините Гоби и Такламакан. Днес инициативата обхваща огромни територии в северната част на страната и според различни оценки включва засаждането на около 66 милиарда дървета.

Програмата започва през 1978 г. под официалното име Three-North Shelterbelt Program. Основната ѝ цел е да намали опустиняването, да ограничи пясъчните бури, които често засягат големи китайски градове, и да възстанови деградирали земи чрез масово залесяване.

През последните десетилетия проектът значително увеличава горската покривка в засегнатите райони. Освен че намаляват ерозията на почвите и задържат повече влага, новите гори започват да улавят и значителни количества въглероден диоксид – един от основните парникови газове, свързвани с климатичните промени.

Ново изследване, публикувано в научното списание Geophysical Research Letters, показва, че засадените гори увеличават листната си маса средно с 65,8% по-бързо от естествените гори. Според учените това се дължи най-вече на факта, че те са по-млади и реагират по-силно на повишаващите се концентрации на въглероден диоксид в атмосферата.

Дори след като изследователите отчитат възрастта на дърветата и местните климатични условия, изкуствено създадените гори продължават да показват около 4,6% по-висок темп на увеличаване на листната площ. Това означава, че младите насаждения временно усвояват въглерод по-ефективно чрез фотосинтезата.

Учените обаче предупреждават, че това предимство не продължава безкрайно. След около 30–40 годинитемповете на растеж постепенно намаляват. Именно затова естествените гори остават незаменими – макар да растат по-бавно, те съхраняват въглерод в продължение на столетия, поддържат много по-богато биоразнообразие и изграждат устойчиви екосистеми.

Специалистите посочват, че мащабното залесяване е важен инструмент в борбата с климатичните промени, но не е достатъчно само по себе си. За да бъдат постигнати дългосрочни ползи за климата и природата, засаждането на нови гори трябва да върви ръка за ръка с опазването на съществуващите естествени горски екосистеми.

След близо пет десетилетия „Великата зелена стена“ остава едно от най-амбициозните екологични начинания в света. Макар проектът да не е лишен от предизвикателства и критики, той вече дава ценна информация за ролята, която залесяването може да играе в ограничаването на опустиняването и адаптацията към променящия се климат