Важно е обаче да се започне от фактите.

На 11 юли 2024 г. Народното събрание създава временна комисия, която трябва да провери данни за престъпления, свързани с дейността на Ивелин Михайлов и обекта „Исторически парк“, включително твърдения за пране на пари и обвързаности с представители на местната и централната власт.

В рамките на работата си комисията изслушва представители на редица институции. Сред тях са тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев и тогавашният изпълнителен директор на НАП Румен Спецов.

На 24 юли 2024 г. изслушването на Тончев е проведено при закрити врата, тъй като ДАНС предварително е уведомила комисията, че той ще представи класифицирана информация. Това е изрично записано в официалния доклад на Народното събрание.

Временната комисия не е съд и нейният доклад не представлява присъда.

На 8 август 2024 г. Народното събрание приема доклада и решава той заедно с класифицираното приложение да бъде изпратен на прокуратурата, ДАНС, МВР и Министерството на финансите за действия по компетентност.

Става ясно от гласуването на доклада, че Румен Спецов и Пламен Тончев са изиграли решаваща роля, за да се провери един частен обект. Тук възникват и няколко въпроса:

- откъде ДАНС има информация за частно дружество, защото то не попада в задачите на тази институция;

- как премиерът Румен Радев ще постъпи с Пламен Тончев и неговия близък приятел тогавашния председател на ДАНС Варна - Кирил Димов, след като те са важни фигури в сегашната власт?

- къде беше Пламен Тончев докато Бойко Борисов и Делян Пеевски извършиха държавна преврат и наложиха беззакони в цялата държава?

Ролята на ДАНС е именно да не допуска подобни ситуации.

- нужно ли е да изкарваме информация за всички престъпни икономически и политически групи в България и да попитаме защо тяхната дейност нито веднъж не е разглеждана в НС?

Има в случая един принципен въпрос:

Прилага ли държавата еднакъв стандарт към всички икономически и политически структури?

Ако има данни за престъпления — те трябва да бъдат разследвани, независимо кой стои зад даден бизнес или политическа формация.

Ако няма доказателства — никой не трябва да бъде превръщан в публичен виновник само въз основа на институционални доклади, политически обвинения или медийни публикации.

Случаят „Исторически парк“ затова заслужава пълна прозрачност, а не политическа пропаганда от която и да е страна.

В крайна сметка въпросът не е дали държавата има право да проверява частен бизнес.

Има.

Въпросът е дали е упражнила това право законно, пропорционално и без политическа намеса.

И ако някога бъде доказано обратното — тогава отговорността трябва да бъде персонална, независимо дали става дума за ДАНС, НАП, прокуратура, МВР или политическа власт.

Красиво Карлово е независима медия.