“Тази тема ни е забранена да я работим!” - казва топ журналист на местен животновъд, който търси съдействие от него, за да реши проблемите с поминъка си.

Проблемът датира от далечната 1999 година, когато се създава Национален парк “Централен Балкан”. Тогава общинските пасища се взимат от общините и се одържавяват, без да се иска мнение от тях или съгласуване. През 2011 г. под формата на геодезическа грешка, общински терени в подножието на Балкана също се одържавяват без съгласувателен режим. През 2016 г. с новия план за управление на Национален парк “Централен Балкан” от 240 хиляди декара пасища, 100 хиляди спират да се дават на животновъдите за ползване, защото там имало ценни биологични видове.

Така започват основните проблеми с пашата, с които животновъдите се сблъскват, защото всеки път, когато дори едно животно премине границата и навлезе в защитените територии, то стопанинът отнася глоби между 500 и 1300 лв.

Животновъди от Калофер разказват, как не могат да спрат животните, които са родени в Балкана и милеят да се качат на паша. Лятото за тях там е приятно и прохладно място, където те се хранят и се спасяват от жегата. Когато животните останат долу в ниското и бъдат ограничени, то те опасват храната, която стопаните събират за зимата и се прекъсва процесът на организация на отглеждането. Наглед елементарни мерки утежняват животновъдите и започват да ги притискат законово.

Никой журналист или медия до сега не отразява повика на местните животновъди.

Дали зад тези проблеми стоят поредните злоупотреби с евросредства? Лични интереси ли стоят зад цялата прикрита битка с основния поминък на хората от Подбалкана? Реалността показва, че трудолюбивите хора, които създават и отглеждат храната ни са подложени на безсилни ежедневни битки. Кой води битка с животновъдите в община Карлово? До кога могат те да устоят?

Красиво Карлово е независима медия.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.